Бари е град, който най-добре се опознава пеша. А сърцето му безспорно е старият град, разположен върху полуострова между старото и новото пристанище. Зад древните стени се крие истински лабиринт от тесни улички, малки площадчета, арки и варосани къщи, в които животът продължава по същия естествен начин, както и преди десетилетия.

СТАРИЯ ГРАД

Разхождам се без конкретна посока и точно това ми харесва най-много. На места улиците са толкова тесни, че почти докосвам стените на къщите, а над главата ми се простират балкони, сушащи се дрехи и малки детайли, които придават характер на квартала. Bari Vecchia има средновековна планировка, наследила византийския градоустройствен модел, а сградите тук са от различни епохи. В стария град има около 40 църкви и над 100 оброчни ниши.

УЛИЦАТА НА ОРЕКИЕТИТЕ

В стария град животът буквално се случва пред очите ми. По тесните улички могат да се видят местни жени, които приготвят ръчно orecchiette– малката паста във формата на „ушички“, превърнала се в един от символите на Бари и Пулия. Особено известна е зоната около Via Arco Basso, популярна като „улицата на орекиетите“. Традицията продължава да бъде част от ежедневието, а не просто туристическа атракция.

И точно това ми харесва в стария град – историята не е отделена от съвременния живот. На метри от вековни църкви има малки барове, ресторанти и жилища, пред които хората разговарят, простират дрехи или просто наблюдават как градът минава покрай тях.

БАЗИЛИКАТА СВ.НИКОЛА

Сред най-важните забележителности е Базиликата Свети Никола – символът на Бари и място, което има особено значение както за католиците, така и за православните християни. Базиликата е построена между 1087 и 1197 г. и е великолепен пример за апулийска романска архитектура. В криптата се пазят мощите на Свети Николай Мирликийски, пренесени в Бари през 1087 г. Именно оттогава градът се превръща в един от големите центрове на поклонничество, свързващ християнския Изток и Запад. Вътре впечатляват и амвонът на абат Илия, сребърният олтар на Свети Николай и мавзолеят на Бона Сфорца.

ЗАМЪКЪТ СВЕВО

Масивната крепост се намира непосредствено до стария град, между катедралата и старото пристанище. Основното ядро е свързано с византийско-норманските укрепления, а през XIII век замъкът е преустроен по времето на император Фридрих II. По-късно е претърпял още промени, включително при арагонците, когато са изградени характерните бастиони и ъглови кули. Днес замъкът е един от символите на Бари и внушително присъствие до стария град.

Но за мен най-интересното в старата част на града не е само списъкът със забележителности. Харесва ми да се губя в уличките, да излизам неочаквано на малко площадче, да минавам под някоя арка и след няколко минути отново да стигам до морето.

А когато изляза от тесните улички към крайбрежието, Бари отново променя своя облик. Средновековният лабиринт отстъпва място на Lungomare – дългата крайбрежна зона с морето от едната страна и красивите градски сгради от другата. Именно тук усещам най-добре, че Бари е едновременно стар пристанищен град с дълбоки исторически корени и жив, съвременен град на Адриатика.

ПЛОЩАД MERCANTILE

Площад Mercantile – едно от оживените пространства в стария град. Площадът е заобиколен от исторически сгради и днес е сред местата, където най-добре се усеща вечерната атмосфера на Бари. Тук старият град постепенно преминава от историческа сцена в място за срещи, аперитив и вечеря.

ПЛОЩАД ФЕРАРЕЗЕ

Площад Ферарезе се намира на границата между старата и по-новата част на града. Пространството е естествено продължение на разходката и едно от оживените места в центъра.

Разходката завършва край Адриатика, но Бари продължава да звучи зад мен – в разговорите от малките площади, в шума на улиците и в аромата на прясно изпечена фокача. Град, който не просто разглеждам, а преживявам с всяка крачка.